:17:00
- Някой казват така.
- Някой?
:17:03
- Братовчед ми Южени, баща ми...
- Добре тогава, Кора.
:17:07
В сърцето си усещам,
че съберем ли се
:17:10
ще бъдем най-хубавото
семейство в Лондон.
:17:14
Сигурен съм.
:17:17
Защо не оставим на онези,
на които вярваме, на баща ти,
:17:21
да ти помогнат да си подредиш
живота по-най-добрия начин?
:17:24
Предвид твоята нерешителност,
би трябвало да приемеш тяхната преценка.
:17:28
И моята.
:17:33
Помисли за това.
:17:43
Моля те, помисли.
:17:49
Да.
:17:53
- Да, добре.
- Дънкан!
:17:58
Боже, колко си порастнала.
:18:02
- Утре сутринта ли заминаваме?
- Да, госпожице.
:18:05
Няма да спя цяла нощ. Какво
приключение. Ти видя ли червенокожи?
:18:11
Малко.
:18:13
Наистина не мога да се върна в Портман Скуаър,
:18:17
преди да съм посетила дивите гори.
:18:19
- Колко в вълнуващо, Дънкан.
- Може да бъде опасно.
:18:24
Глупости. Татко тогава
нямаше те изпрати за нас.
:18:28
- Искаш ли чай?
- Да, благодаря.