2:11:01
защото всички са там, освен един,
2:11:05
Аз Чингачгук
2:11:09
ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН.
2:12:26
Границата се мести
заедно със слънцето,
2:12:30
и изтласква Червенокожите от тези
диви гори пред себе си
2:12:35
докато един ден
няма да има къде да отидат.
2:12:41
След това тази наша надпревара
няма да я има вече,
2:12:45
или няма да ни има нас.
2:12:49
Сега говори моя баща - Тъгата.
2:12:52
Не, това е истина.
2:12:55
Мястото край границата е за
хора като моя бял син и жена му