:33:00
Какво стана, Хари?
Да не би някоя кобилка да ти е разбила сърцето?
:33:03
Не! Момиче беше. Фрайда Фелчър.
:33:06
Бяхме на място, като това.
Не от тая класа, но беше приятно.
:33:11
Фелчър от Кранстън?
- Познаваш ли я?
:33:15
О, да! Искам да кажа - спомням си
че си ми разказвал за нея.
:33:22
Прекарвахме си страшно романтично.
:33:25
Мислех, че ще останем заедно завинаги...
:33:28
но седмица по-късно ми изпрати
прощално писмо.
:33:32
Каза ли ти защо?
- Аз и звъннах.
:33:35
Надрънка ми някакви глупости,
че не съм я бил изслушвал.
:33:40
Но това от което най ме заболя беше,
че според мен се виждаше с някой друг.
:33:47
Така и не разбрах с кого.
:33:52
Г-н Андре, познай с кого се сблъскахме?
:33:59
Всичко свършва в телефонна кабина.
:34:01
Да, момчетата си свиха
любовно гнезденце за през нощта.
:34:06
Малко са странни.
:34:08
Какво са надушили?
Да не са "федерални"?
:34:13
Изключително невъзможно!
:34:17
Чувал ли си понятието
"други хора"?
:34:22
Аз съм от тях-тези дето чакат за телефона?
:34:27
Ти ми обърна гръб.
Тоя ме вбеси.
:34:30
Вие трябваше да сграбчите тази чанта!
- Питието ти, скъпи.
:34:39
Задръж така...
:34:43
Затваряй телефона.
:34:47
Разкарай се от телефона.
:34:58
Съжалявам, г-н Андре, та какво казвахте?