:43:00
Мама отиде...
:43:02
...на небето, скъпа, както тази мила дама...
ето тук.
:43:07
Всички те отиват на небето.
:43:09
Всички освен нас.
:43:11
Искаш да уплашиш дъщеря ни?
:43:14
Аз не съм ви дъщеря.
:43:15
О, да, такава си.
:43:18
Ти си дъщеря на Луи и мен сега.
:43:20
Разбираш ли, Луи искаше да ни напусне.
:43:24
Щеше да си отиде.
:43:26
Но не и сега.
:43:29
Сега той ще остане...
:43:31
...и ще те прави щастлива.
:43:35
Луи.
:43:41
Демон.
:43:43
Едно щастливо семейство.
:43:54
Той го е направил, за да те накара да останеш с него?
:43:57
Може би.
:43:58
Той ме познаваше. Знаеше, че ще я обикна
повече от целия свят.
:44:04
Но това не беше всичко.
:44:06
Нямаше съмнение, че той
също я обсипваше с внимание.
:44:11
Може би в крайна сметка го направи,
защото той също беше самотен.
:44:16
-Трябва ми повече светлина.
-Трябва й повече светлина.
:44:18
-Ще ослепея, ако няма още една лампа.
-Тя ще ослепее.
:44:21
Или нека да шия на детето през деня.
:44:23
О, страхувам се, госпожо,
че дните ми са неприкосновени.
:44:28
Тя беше малко дете.
:44:30
Но също и свиреп убиец...
:44:32
...способен да преследва кръв
с цялата настойчивост на едно дете.
:44:38
Нека го целуна.
:44:54
Сега...
:44:55
...кой ще ти довърши роклята?
Бъди практична!
:44:59
Помни, никога вкъщи!