:44:04
Но това не беше всичко.
:44:06
Нямаше съмнение, че той
също я обсипваше с внимание.
:44:11
Може би в крайна сметка го направи,
защото той също беше самотен.
:44:16
-Трябва ми повече светлина.
-Трябва й повече светлина.
:44:18
-Ще ослепея, ако няма още една лампа.
-Тя ще ослепее.
:44:21
Или нека да шия на детето през деня.
:44:23
О, страхувам се, госпожо,
че дните ми са неприкосновени.
:44:28
Тя беше малко дете.
:44:30
Но също и свиреп убиец...
:44:32
...способен да преследва кръв
с цялата настойчивост на едно дете.
:44:38
Нека го целуна.
:44:54
Сега...
:44:55
...кой ще ти довърши роклята?
Бъди практична!
:44:59
Помни, никога вкъщи!
:45:02
В началото спеше в моя ковчег...
:45:05
...увивайки косата ми около малките си пръсти...
:45:08
...до деня, в който
поиска свой собствен ковчег.
:45:18
Въпреки това, когато се събудеше...
:45:20
...пропълзяваше в моя.
:45:33
Те умираха бързо в дните, преди тя
да се научи да си играе с тях...
:45:36
...да отлага момента, докато
получи каквото иска.
:45:53
Защо плачеш, дете?
:45:55
Загубила ли си се, мила?
:45:57
Мама!