:45:02
В началото спеше в моя ковчег...
:45:05
...увивайки косата ми около малките си пръсти...
:45:08
...до деня, в който
поиска свой собствен ковчег.
:45:18
Въпреки това, когато се събудеше...
:45:20
...пропълзяваше в моя.
:45:33
Те умираха бързо в дните, преди тя
да се научи да си играе с тях...
:45:36
...да отлага момента, докато
получи каквото иска.
:45:53
Защо плачеш, дете?
:45:55
Загубила ли си се, мила?
:45:57
Мама!
:46:00
Тихо, не плачи.
:46:02
Ще я намерим.
:46:10
Внимавай за палеца, момиче. Внимавай за палеца.
Малкият пръст.
:46:27
Скъпи са, мила.
:46:31
Може би твърде скъпи
за малко момиче като теб.
:46:47
Клодия! Какво сме ти казвали!
:46:50
Никога вкъщи.
:46:54
Направи ми място.
:46:57
За мен тя беше дете.
:46:59
Но за Лестат беше ученичка...