:49:02
Плъхове? Кога си ял плъхове, Луи?
:49:06
Това беше много, много отдавна.
:49:08
Преди ти да се родиш.
:49:10
И не ти ги препоръчвам.
:49:15
Бяха минали тридесет години, но тялото й
си оставаше като на вечно дете.
:49:20
Единствено очите й издаваха възрастта й,
гледайки изпод къдриците...
:49:25
...с въпрос...
:49:26
...който някой ден щеше да иска отговор.
:49:38
Още една кукла.
:49:39
Знаеш ли, имам дузини.
:49:42
Помислих, че можеш да имаш още една.
:49:45
Защо винаги в тази нощ?
:49:48
Какво имаш предвид?
:49:50
Винаги ми подаряваш кукла в
една и съща нощ всяка година.
:49:55
Не съм забелязал.
:49:56
Това рожденият ми ден ли е?
:50:02
Облилчаш ме като кукла.
:50:05
Правиш ми косата като на кукла.
:50:07
Защо?
:50:08
Някои от тези, Клодия, са толкова стари...
:50:12
...парцаливи.
:50:14
-Трябва да ги изхвърлиш.
-Тогава ще го направя!
:50:30
Какво си направила?
:50:31
Каквото ми каза да правя!
:50:33
-Оставяш труп тук да гние?
-Исках я!
:50:36
-Исках да бъда нея!
-Тя е луда!
:50:39
Тя замърсява къщата, в която живеем!
:50:42
Искаш да бъда кукла завинаги?
:50:46
Недей!
:50:48
Защо не? Не мога ли да се променя...
:50:50
...като всички други?