1:05:08
Корабът отплува без нас!
1:05:29
Макар че огънят се разпростираше...
1:05:31
...стоях на палубата,
страхувайки се, че той отново ще се появи...
1:05:35
...от реката като някакво чудовще,
за да ни унищожи.
1:05:39
И през цялото време си мислех...
1:05:42
"Лестат..."
1:05:43
"...заслужаваме твоето отмъщение."
1:05:46
"Ти ми даде 'дарът на тъмнината'..."
1:05:48
"...а аз те предадох в ръцете на смъртта
за втори път."
1:06:09
Макар на кораба
да нямаше нито един плъх...
1:06:12
...странна чума
плъзна сред пасажерите.
1:06:17
Изглежда, само Клодия и аз имахме имунитет.
1:06:21
Запазихме това за себе си...
1:06:23
...размишлявайки над мистерията насаме.
1:06:28
Достигнахме Средиземноморието.
1:06:30
Исках водата му да е синя...
но тя беше черна...
1:06:34
...нощна вода.
1:06:36
Как страдах тогава...
1:06:38
...опитвайки се да си припомня цвета,
който като млад приемах за даденост.
1:06:48
Търсихме в село след село...
1:06:50
...руина след руина...
1:06:52
...страна след страна.
1:06:54
И никога не намирахме нищо.
1:06:58
Започнах да си мисля, че ние сме единствените.