1:06:09
Макар на кораба
да нямаше нито един плъх...
1:06:12
...странна чума
плъзна сред пасажерите.
1:06:17
Изглежда, само Клодия и аз имахме имунитет.
1:06:21
Запазихме това за себе си...
1:06:23
...размишлявайки над мистерията насаме.
1:06:28
Достигнахме Средиземноморието.
1:06:30
Исках водата му да е синя...
но тя беше черна...
1:06:34
...нощна вода.
1:06:36
Как страдах тогава...
1:06:38
...опитвайки се да си припомня цвета,
който като млад приемах за даденост.
1:06:48
Търсихме в село след село...
1:06:50
...руина след руина...
1:06:52
...страна след страна.
1:06:54
И никога не намирахме нищо.
1:06:58
Започнах да си мисля, че ние сме единствените.
1:07:03
В тази мисъл
имаше странна утеха.
1:07:06
Защото какво всъщност
имат да си кажат прокълнатите?
1:07:11
Нищо ли не намери?
1:07:13
Селски слухове...
1:07:15
...предубеждения относно чесън...
1:07:17
...кръстове...
1:07:18
...познатият кол в сърцето.
1:07:21
Но нито един от нашите?
1:07:23
Нито следа.
1:07:26
Няма вампири в Трансилвания?
Няма граф Дракула?
1:07:31
Измислици, приятелю.
1:07:32
Вулгарните измислици на един обезумял ирландец.
1:07:36
Париж...
1:07:37
...септември, 1870.
1:07:40
Градът, за който винаги съм мечтал.
1:07:42
В крайна сметка, аз бях креол,
а Париж беше майка на Ню Орлиънс.
1:07:47
Една цяла вселена сама по себе си.