1:42:04
Тогава от любопитство...
1:42:06
...или скука, кой знае...
1:42:08
...напуснах Стария свят...
1:42:10
...и се върнах в Америка.
1:42:15
И там едно механично чудо
ми позволи да видя изгрева...
1:42:19
...за пръв път...
1:42:21
...от 200 години.
1:42:24
И какви изгреви!
1:42:27
Видени така, както човешкото
око никога не би могло да ги види.
1:42:30
Отначало сребърни...
1:42:33
...после, с напредването на годините,
в пурпурни тонове...
1:42:36
...червено...
1:42:37
...и отдавна загубеното синьо.
1:42:44
През лятото на 1988-ма
се върнах в Ню Орлиънс.
1:42:48
И още щом помирисах въздуха,
разбрах, че съм си вкъщи.
1:42:52
Беше наситен...
1:42:54
...почти сладък...
1:42:56
...като аромата на жасмин
и рози в стар двор.
1:43:01
Вървях по улиците, вкусвайки
този отдавна загубен парфюм.
1:43:10
И тогава на Притания Стрийт...
1:43:12
...на няколко пресечки
от гробището Лафайет...
1:43:16
...долових мириса на смъртта.
1:43:18
И той не идваше от гробовете.
1:43:22
Мирисът се усилваше, докато вървях.
1:43:25
Стара смърт.
1:43:27
Мирис твърде слаб, за да могат да го доловят смъртните.