1:12:01
Ти си виновен!
Ти си виновна!
1:12:02
Ти си невъзможна.
1:12:04
А ти си му баща.
1:12:06
Нямаме време.
Трябва да направим нещо.
1:12:09
Права си.
1:12:10
Отказвам.
1:12:12
Как мога?
1:12:13
Знаеш че тази земя принадлежи
на нашето семейство от векове.
1:12:16
Винаги е имало
училиеще тук.
1:12:18
Какво щеше да направиш ти,
просто ще се откажеш?
1:12:21
Никога няма да го направя.
1:12:23
Наистина ли?
Какво трябва да направи майката?
1:12:25
Обзалагам се че знам!
1:12:30
Сестро, нуждая се от твоята мъдрост
1:12:34
повече от всякога.
1:12:37
Какво можем да направим
за Фей-Хонг?
1:12:39
Можеш ли да ни помогнеш?
1:12:51
Освободете ги.
1:12:52
Може да ги пускате.
1:13:04
Добре ли си?
1:13:06
Просто върви.
1:13:09
Цан.
1:13:10
Благодарен съм ти.
1:13:11
Ранен ли си? Добре.
1:13:14
Майко.
1:13:15
Само се погледни.
1:13:17
Ще се оправя.
1:13:20
Мадам Уонг.
1:13:21
Добре ли сте, шефе?
1:13:23
Няколко синини, но ще се оправя.
1:13:25
Така, какво ще правим сега?
1:13:26
Какво искаш да кажеш?
1:13:27
Учителя Уонг продаде
училището на посолството.
1:13:29
Какво е направил?
1:13:31
Как може?
1:13:32
Не разбираш ли?
Те го накараха да го продаде.
1:13:35
Трябваше иначе щяха
да ви убият.
1:13:36
Трябва да сте доволни,
че сте живи.
1:13:39
Фей-Хонг тази битка свърши.
1:13:42
Не можем повече да правим
така.
1:13:44
Надявам се разбираш, че баща ти
пожертва всичко.
1:13:46
Бих искал да ме бяха убили.
1:13:50
Сега, Фей-Хонг,
стига толкова.
1:13:53
Живота се променя, като
течаща река.
1:13:56
Каквото е тук днес
го няма утре
1:13:58
а утрото носи много нови
неща.