:47:03
Баща ти ще бъде доволен.
:47:11
Сузана щеше да се връща
в Бостън със сутрешния влак,
:47:15
но севернякът духа три дни
и натрупа преспи върху релсите.
:47:20
Полковникът настоя
тя да остане до пролетта.
:47:26
Къщата ще е мног о празна,
каза той.
:47:30
Че това още бил нейният дом.
:47:36
Трябваше да я остави
да си тръг не.
:47:38
Но откъде можеше да знае
какво ще се случи?
:47:46
Вината не беше нейна.
:47:49
Тя беше като водата,
която замръзва в скалата...
:47:53
и я разцепва.
:47:57
Вината й не е по-г оляма
от тази на водата,
:48:01
която разцепва скалата.
:48:14
Знаеш колко много...
:48:17
Знаеш колко мног0
обичах Самуел.
:48:20
И мисля, че знаеш...
:48:32
В знак на уважение към него,
исках да го кажа тук.
:48:35
Мисля, че знаеш,
:48:40
че те обичам.
:48:45
От първия миг,
в който те видях, като в роман.
:48:56
Романтичното въображение
на майка ми говори в мен.