:58:05
Здравейте, вие се свързахте
с резиденцията на Енглънд.
:58:07
Ние сме извън града.
:58:09
може да оставите съобщение,
ако пожелаете, но...
:58:11
нас няма да ни има известно време.
:58:37
Иска ми се да ти кажа,
как върви сценария.
:58:39
Но е факт, че аз самия незнам.
:58:41
Сънувам сцените през нощта,
и на сутринта я записвам.
:58:45
Извън това твоето предположение е добро,
колкото моето.
:58:47
Ще ми кажеш ли накрая за какво е.
:58:51
- Кафе.
- Благодаря.
:58:53
Мога да ти кажа за какво е кошмара.
:58:56
Той е за това същество...
Наричай го както искаш.
:59:00
Но то е древно, много древно.
:59:02
То е вълнуващо в определени форми
в определено време.
:59:06
Единственото нещо което остава същото
е това заради което живееш.
:59:09
Какво е това?
:59:11
Убийство на невинни.
:59:13
Това за което говорим сега
е сценарий, нали Уес?
:59:18
Подредил съм нещата
като прогресиращ кошмар.
:59:22
В тези прогресиращи кошмари..
:59:24
има ли някакви слабости?
:59:26
Могат да бъдат усетени.
:59:28
Усетени? Как?
:59:30
Чрез разказвач.
:59:33
Много често те представят
историята достатъчно добре...
:59:36
карат те да уловиш есенцията.
:59:38
После, за кратко
той се държи, като затворник в историята.
:59:41
- Като дух в бутилка.
- Точно така.
:59:45
Но проблема идва, когато историята приключи.
:59:47
И това може да се получи по много начини.
:59:49
Може да стане много познато...
:59:50
или някой да го запише
за да го направи леснопродаваемо...
:59:53
или може би да се преобърне
и да се отхвърли напълно.
:59:58
Обаче, това се случва, когато историята приключи...