:59:00
Но то е древно, много древно.
:59:02
То е вълнуващо в определени форми
в определено време.
:59:06
Единственото нещо което остава същото
е това заради което живееш.
:59:09
Какво е това?
:59:11
Убийство на невинни.
:59:13
Това за което говорим сега
е сценарий, нали Уес?
:59:18
Подредил съм нещата
като прогресиращ кошмар.
:59:22
В тези прогресиращи кошмари..
:59:24
има ли някакви слабости?
:59:26
Могат да бъдат усетени.
:59:28
Усетени? Как?
:59:30
Чрез разказвач.
:59:33
Много често те представят
историята достатъчно добре...
:59:36
карат те да уловиш есенцията.
:59:38
После, за кратко
той се държи, като затворник в историята.
:59:41
- Като дух в бутилка.
- Точно така.
:59:45
Но проблема идва, когато историята приключи.
:59:47
И това може да се получи по много начини.
:59:49
Може да стане много познато...
:59:50
или някой да го запише
за да го направи леснопродаваемо...
:59:53
или може би да се преобърне
и да се отхвърли напълно.
:59:58
Обаче, това се случва, когато историята приключи...
1:00:00
злото е освободено.
1:00:02
и ти казваш, че Фреди е това древно нещо?
1:00:06
За нашия случай, да.
1:00:09
И за пет години той
се е чувствал като Фреди...
1:00:12
в серийте на "Кошмори на Улица Елм",
но...
1:00:15
как тогава ще завърши филма,
духът от бутилката е на свобода.
1:00:20
Това ми казват кошмарите ми
и аз го записвам.
1:00:23
Ако Фреди изчезва от сценария ти,
къде отива той?
1:00:28
В друго време? В друга форма?
1:00:31
Не, тук не говорим за сънищата.
1:00:34
Какво прави той?
1:00:36
Сега е избрал да бъде Фреди...
1:00:39
той харесва нашето време и пространство...
1:00:41
тока, че решава да се пренесе
от филмите в реалността.
1:00:50
Няма ли някой, който може да го спре?
1:00:52
В действителност има личност в сънищата...
1:00:55
някакъв вид пазител на вратата.
1:00:58
Някой, през когото Фреди да премине...