:16:06
Ще я направите ли
уникална, маестро?
:16:12
Ще я направите ли
уникална, маестро?
:16:28
Казвам се Марио Руополо.
:16:34
- А пощата ми?
- Няма поща.
:16:48
Хайде, Марио, трябва да си доволен.
:16:51
Доволен?
:16:54
Казах му съвсем ясно,
Марио Руополо.
:17:00
"Сърдечно, Пабло Неруда."
:17:03
Това не означава нищо.
:17:07
Мислиш ли, че може да го задраска
и да го напише по-добре...
:17:12
за да се вижда, че е за мен,
че сме приятели?
:17:16
Мислиш ли, че ще го задраска,
защото не го харесваш...
:17:21
и ще ти напише друго?
:17:24
Може би го е направил нарочно,
защото си го притеснявал.
:17:30
Не, аз го помолих.
Гледаше планината.
:17:33
- Точно, виждаш ли?
- Не, аз знам планината...
:17:37
но той държеше лук.
:17:39
Значи мислиш, че един поет не може да мисли,
докато държи лук, а?
:17:44
Кога тогава трябва
да го помоля...
:17:47
щом не мога да го помоля,
когато бели лук?
:17:52
Той е зает човек.
:17:54
Не може да тича след хората
да ги прави щастливи.
:17:58
Да, но той е комунист.