:17:00
"Сърдечно, Пабло Неруда."
:17:03
Това не означава нищо.
:17:07
Мислиш ли, че може да го задраска
и да го напише по-добре...
:17:12
за да се вижда, че е за мен,
че сме приятели?
:17:16
Мислиш ли, че ще го задраска,
защото не го харесваш...
:17:21
и ще ти напише друго?
:17:24
Може би го е направил нарочно,
защото си го притеснявал.
:17:30
Не, аз го помолих.
Гледаше планината.
:17:33
- Точно, виждаш ли?
- Не, аз знам планината...
:17:37
но той държеше лук.
:17:39
Значи мислиш, че един поет не може да мисли,
докато държи лук, а?
:17:44
Кога тогава трябва
да го помоля...
:17:47
щом не мога да го помоля,
когато бели лук?
:17:52
Той е зает човек.
:17:54
Не може да тича след хората
да ги прави щастливи.
:17:58
Да, но той е комунист.
:18:01
И?
:18:03
Не ми ли каза, че
комунистите обичат хората?
:18:08
Марио, не ме ядосвай!
:18:14
Купих копие на книгата.
:18:18
Когато можеш...
:18:20
с краен такт...
:18:23
помоли го да ми даде автограф.
:18:26
Автограф?
:18:28
Вземи тази тогава.
"Сърдечно, Пабло Неруда"
:18:31
Не. Тази е твоя.
Подписал я е за теб.
:18:34
- Щастлив съм да ти я дам.
- Не!