:29:03
но... само на него си.
:29:05
Има хора, които със силна воля
успяват да променят това.
:29:09
Жалко е.
:29:11
Мястото е прекрасно!
:29:16
Така ли мислите?
:29:20
Да. Седни.
:29:26
Тук на острова, морето...
:29:29
толкова много море.
:29:30
Приижда напред назад.
:29:32
Казва да, после не...
:29:35
после не.
:29:37
В синьо, в пяна, после буйно...
:29:39
казва не, после не.
:29:42
Не може да спре.
Все повтаря, името ми е море...
:29:45
удряйки камък,
но не го убеждава.
:29:49
После със седем зелени езика
на седем зелени тигъра...
:29:52
на седем зелени морета...
:29:55
го гали, целува, мокри...
:29:58
и удря в гърдите,
повтаряйки името си.
:30:04
Е?
:30:05
Какво мислиш?
:30:08
Странно е.
:30:10
Какво имаш пред вид, странно?
:30:12
- Строг критик си.
- Не, не за поемата.
:30:16
Странно...
:30:18
Странно...
:30:21
как се почувствах,
докато я казвахте.
:30:24
Как?
:30:27
Не знам.
:30:30
Думите вървяха напред и назад.
:30:33
- Както морето?
- Да.
:30:36
- Както морето.
- Ето, това е ритъма.
:30:39
Всъщност ми стана лошо.
:30:44
Защото...
:30:46
Не мога да го обясня. Почувствах...
:30:49
сякаш бях на лодка подскачаща
по думите.
:30:54
Като лодка подскачаща
по думите ми?