:30:04
Е?
:30:05
Какво мислиш?
:30:08
Странно е.
:30:10
Какво имаш пред вид, странно?
:30:12
- Строг критик си.
- Не, не за поемата.
:30:16
Странно...
:30:18
Странно...
:30:21
как се почувствах,
докато я казвахте.
:30:24
Как?
:30:27
Не знам.
:30:30
Думите вървяха напред и назад.
:30:33
- Както морето?
- Да.
:30:36
- Както морето.
- Ето, това е ритъма.
:30:39
Всъщност ми стана лошо.
:30:44
Защото...
:30:46
Не мога да го обясня. Почувствах...
:30:49
сякаш бях на лодка подскачаща
по думите.
:30:54
Като лодка подскачаща
по думите ми?
:31:00
Знаеш ли какво направи, Марио?
:31:03
- Не, какво?
- Измисли метафора.
:31:10
- Да, наистина!
- Наистина?
:31:17
Но не се брои
тъй като не исках.
:31:21
Да го искаш не е важно.
:31:23
Картините изникват спонтанно.
:31:29
Искате да кажете...
:31:32
например,
не знам дали ще ме разберете...
:31:34
че целият свят...
:31:37
целият свят,
с морето, небето...
:31:41
дъжда, облаците...
:31:43
Сега можеш да кажеш и т.н., т.н.
:31:46
т.н., т.н.
:31:48
Целият свят е
метафора за нещо друго?
:31:53
- Говоря глупости.
- Не, съвсем не.
:31:56
Съвсем не.
:31:58
Направихте странна физиономия.