:44:00
да кажа нещо приятно
за острова ни...
:44:03
а аз нищо не измислих?
:44:06
Сега...
:44:08
вече знам.
:44:10
Искам да ви изпратя тази лента...
:44:14
която, ако искате,
можете да пуснете на приятелите си.
:44:17
Ако ли не, просто можете да я слушате.
:44:21
Тогава ще си спомните за мен...
:44:25
и Италия.
:44:32
Когато си тръгнахте...
:44:35
помислих, че ще отнесете всички
хубави неща с вас.
:44:40
Но сега...
:44:43
сега разбирам...
:44:46
че сте оставили нещо
за мен.
:44:59
Също искам да ви кажа,
че написах поема...
:45:03
но не можете да я чуете,
защото съм смутен.
:45:06
Казва се
"Песен за Пабло Неруда."
:45:08
Дори и да е за морето...
:45:11
посветил съм я на вас.
:45:14
Ако не бяхте дошли в живота ми...
:45:16
никога нямаше да я напиша.
:45:19
Поканен съм да
я прочета публично.
:45:23
И дори и да знам, че гласът ми
ще трепери, ще съм щастлив.
:45:28
И ще чуете хората да ръкопляскат,
когато чуят името ви.
:45:50
Другари!
:45:52
Другари!
:45:54
Сега каним на подиума
трима работещи мъже.
:45:58
Луиджи Тронко, Марио Руополо
и Антионио Де Марко.