:31:00
Сигурно мислиш, че са ужасни.
:31:04
Когато бях дете...
:31:06
всяка нощ се качвах на
покрива на сиропиталището,
:31:10
и си пожелавах нещо от всяка
звезда която видех.
:31:14
Това са доста желания.
:31:16
Обикновено беше само едно.
:31:19
Какво беше?
:31:21
Това което ти имаш там.
:31:23
Всеки да ти казва как
:31:24
трябва да си живееш живота?
:31:27
По-добре от това да няма
кой да ти го казва.
:31:32
Не съм сигурна в това.
:31:35
А аз да.
:31:38
Няма причина да се
отнася с теб така.
:31:43
Не.
:31:46
Щях да кажа нещо, но
:31:50
си помислих,
''Ами ако бях аз?
:31:53
''Някакъв непознат
идва в дома ми,
:31:55
''казва ми, че е женен за
единствената ми дъщеря
:31:58
и аз съм последният който го разбира?''
:32:00
Вероятно щях да се държа
по същият начин.
:32:02
Не, нямаше.
:32:04
Не съм сигурен в това.
:32:06
А аз да.
:32:19
Още само осем часа
:32:23
и ще се върна на пътя.
:32:28
Както и да е. Мисля, че
най-лошата част мина, нали?
:32:44
Това легло беше част
от зестрата ми
:32:47
когато се омъжих за г-н Арагон.
:32:50
Преди това беше на баба ми.
:32:52
От нейната зестра.
:32:54
Докарали са й го чак от Париж.
:32:58
Беше дипломат.
Дядо ми.