:30:00
точно на извивката
към тялото.
:30:06
Защо не преминем към
нещо друго?
:30:09
Какво имаш впредвид?
:30:12
Защо не поговорим
за това кой съм аз?
:30:15
-Да. Знам кой сте.
-Кой съм?
:30:18
Вие сте Дон Октавио дел Флорес
чичото на Дон Франциско де Силва.
:30:23
И къде сме ние сега?
:30:25
Не съм сигурен, но
приемам, че тази вила е ваша.
:30:30
Какво ще кажеш
на някой, който...
:30:33
ти каже, ''Това е
психиатрична болница.''
:30:36
И че
ти си пациент тук...
:30:39
и че
аз съм ти психиатър?
:30:42
Ще кажа, че
той е ограничен...
:30:45
безкритичен
виждайки положението.
:30:48
Искате за знаете дали разбирам,
че това е болница за душевно болни.
:30:53
Да, разбирам го.
:30:55
Но тогава как да кажа
че вие сте Дон Октавио...
:30:59
и аз съм гост
във вашата вила, така ли е?
:31:03
Поглеждайки от далеч
това се вижда.
:31:06
А сега кой е този, който не
споделя възгледите ми, този факт.
:31:11
Когато кажа, че всичките ми жени...
:31:14
са ужасно красиви,
те възразяват.
:31:17
Усетът за това е
твърде силен.
:31:20
Бедрата на едната,
са твърде широки, може би.
:31:24
Гърдите на друга,
са твърде малки.
:31:28
Но аз виждам тези жени
каквито са те наистина...
:31:32
великолепни...
:31:34
лъчезарни, поразителни,
и съвършени...
:31:37
защото не съм ограничен само от очите си.
:31:41
Жените реагират на мен по начина
по който желаят, Дон Октавио...
:31:46
защото те усещат, че търся
красотата в тях...
:31:50
докато я намеря
всичката...
:31:53
и тогава те не могат
да се въздържат от желанието...
:31:57
да освободят тази красота
и да ме обгърнат с нея.