Don Juan DeMarco
Преглед.
за.
за.
следващата.

:33:00
ще се чувства много по-добре
като обслужва двама мъже на 25.

:33:04
''Хвала на Бог за тялото ти...
:33:07
''и духът ти...
:33:09
''който...е Божествен.''
:33:12
Чувствата ми
ме измъчваха ден и нощ.

:33:16
Аз страдах...
:33:18
изгаряща рана, копнеж...
:33:21
комбинирани с
много неописуемо блаженство.

:33:25
Но какво е това?
:33:27
И нямаш представа какво е било?
:33:30
Имах една, но...
:33:33
Нищо определено.
:33:36
Баща ми разбираше,
че съм възмъжал...

:33:40
започна да ме учи
как да използвам шпагата.

:33:44
Такава беше
съдбата ти, бой с шпага...

:33:47
докато ти растеше?
:33:50
Ами беше малко
и изолирано градче...

:33:53
противопоставило се на технологиите.
:33:56
Напред. Нападаш.
:34:09
Забелязах, че усмивката
на Доня Хулия беше изчезнала...

:34:16
заменена с печал
заедно с любимия на когото се усмихваше.

:34:21
Усетих, че Доня Хулия беше
се борила вътрешно...

:34:25
и моята ситуация
не беше по-различна.

:34:29
Можех да мисля само
за Доня Хулия.

:34:33
За да не полудея...
:34:36
се обърнах към метафизиката.
:34:39
Обмислях
възможно ли е...

:34:42
да съществува...
:34:44
и Бог.
:34:48
Мислех за програмата
на залеза...

:34:52
и тогава мислех
за очите на Доня Хулия.


Преглед.
следващата.