:34:09
Забелязах, че усмивката
на Доня Хулия беше изчезнала...
:34:16
заменена с печал
заедно с любимия на когото се усмихваше.
:34:21
Усетих, че Доня Хулия беше
се борила вътрешно...
:34:25
и моята ситуация
не беше по-различна.
:34:29
Можех да мисля само
за Доня Хулия.
:34:33
За да не полудея...
:34:36
се обърнах към метафизиката.
:34:39
Обмислях
възможно ли е...
:34:42
да съществува...
:34:44
и Бог.
:34:48
Мислех за програмата
на залеза...
:34:52
и тогава мислех
за очите на Доня Хулия.
:35:20
Никога няма да се съглася.
:35:25
Никога няма да се съглася.
:35:28
Никога няма да се съгл--
:35:31
Но някак си, тя се съгласи.
:35:34
Направи го.
:35:54
Тогава неочаквано,
направих откритие...
:35:58
пътят към женското
тяло беше направен...