:22:02
- Казах им истината.
- Своята истина, може би.
:22:05
Говориш сякаш
животът ни е свършил.
:22:07
- Отчасти е така, не мислиш ли?
:22:11
- Аз си имам личен живот,
имам приятели...
:22:13
- Ти си един от най-умните
млади Съдии,
:22:15
но си на улицата само от година.
:22:18
Още не си усетила изолацията.
:22:23
- Не, не мисля, че това е редно.
:22:26
Никой не бива постоянно
да е сам.
:22:29
Нима с теб е така?
:22:33
Нямаш ли...
:22:35
Нямал ли си някога приятел?
:22:38
- Да.
:22:40
Някога.
:22:41
- Какво стана?
:22:47
Дред!
Почакай.
:22:49
Искам да знам.
Какво стана?
:22:53
- Осъдих го.
:23:04
Совалката на Аспен завърши
разтоварването.
:23:06
Товари и трупове от Аспен.
- ОК.
:23:11
- Да се махаме оттук.