:48:00
- Кога ще те видя отново?
- Ще се видим тук. Довечера.
:48:09
Е, не съм изпитвала подобно нещо от 200 години.
:48:14
Какво правя? Не би трябвало да го виждам.
А аз искам да го видя отново.
:48:19
Кой не би искал?
Аз искам да го видя отново.
:48:22
Но нещо в мен ми казва,
че това е правилната пътека.
:48:25
- Може би е твоя сън.
- Моя сън?
:48:29
Мислиш ли, че въртящата стрела сочи към него?
:48:32
:48:41
Воините са тук!
:48:54
Покахонтас, луда ли си?
Какво правеше с един от тях?
:48:56
- Ето те.
- Кокоум.
- Погледни ги.
:48:59
Сега имаме достатъчно воини
за да унищожим тези бели демони.
:49:03
Сега, когато се събрахме с братята си...
:49:06
ще разгромим нашия враг.
:49:15
- Татко, трябва да говоря с теб.
- Не сега, дъще.
:49:18
- Съвета се събира.
- Не трябва да се бием с тях!
Трябва да има по-добър начин.
:49:23
Понякога пътеките ни са вече избрани.
:49:25
- Но може би трябва да опитаме да говорим с тях.
- Те не искат да говорят.
:49:29
Но ако един иска да говори,
ти ще го изслушаш, нали?
:49:33
- Покахонтас.
- Нали?
:49:36
Разбира се. Но не е толкова просто.
:49:39
Вече нищо не е просто.