:58:09
- Кой направи това?
- Покахонтас беше в гората.
:58:13
Кокоум отиде да я намери и този бял мъж го нападна.
:58:17
Оръжията ви са силни,
но сега нашият гняв е по-силен.
:58:22
- По изгрев слънце той ще умре.
- Но, татко--
:58:26
Казах ти да стоиш в селото.
:58:29
Ти не ми се подчини. Засрами баща си!
:58:33
Аз само се опитвах да помогна.
:58:35
Заради глупостта ти, Кокоум е мъртъв!
:58:39
Махнете го!
:58:54
Кокоум просто дойде да ме защити.
:58:57
Покахонтас, аз пратих Кокоум след теб.
:59:02
Притеснявах се за теб.
:59:04
Помислих, че това е правилното нещо.
:59:07
Всичко това стана заради мен.
:59:10
И никога повече няма да видя Джон Смит отново.
:59:15
Ела с мен.
:59:20
Покахонтас иска да погледне в очите
на мъжа, който уби Кокоум.
:59:27
Бъдете бърза.
:59:46
Покахонтас.
:59:50
- Съжалявам.
- За какво, за това?
:59:54
Измъквал съм се и от по-страшни положения.
Сега не мога да измисля нищо, но--
:59:58
Би било по-добре ако никога не се бяхме срещали.
Нищо от това не би се случило.