:59:02
Притеснявах се за теб.
:59:04
Помислих, че това е правилното нещо.
:59:07
Всичко това стана заради мен.
:59:10
И никога повече няма да видя Джон Смит отново.
:59:15
Ела с мен.
:59:20
Покахонтас иска да погледне в очите
на мъжа, който уби Кокоум.
:59:27
Бъдете бърза.
:59:46
Покахонтас.
:59:50
- Съжалявам.
- За какво, за това?
:59:54
Измъквал съм се и от по-страшни положения.
Сега не мога да измисля нищо, но--
:59:58
Би било по-добре ако никога не се бяхме срещали.
Нищо от това не би се случило.
1:00:02
Покахонтас, погледни ме.
1:00:04
Бих предпочел да умра утре...
1:00:07
отколкото да живея сто години без да те познавам.
1:00:10
Покахонтас.
1:00:12
- Не мога да те оставя.
- Ти никога няма да го направиш.
1:00:15
Независимо какво стане с
мен, винаги ще бъда с теб. Завинаги.
1:00:32
Помощ! Някой да помогне! Помощ! Помощ!
1:00:35
- Спокойно, момче. Какво има?
- Смит! Хванаха го!
1:00:38
- Кой го хвана?
- Диваците!
1:00:40
- Диваците?
- Те го хванаха и го отнесоха!
1:00:43
- Къде го занесоха?
- Отправиха се на север.
1:00:44
- Колко бяха там?
- Не знам. Поне дузина.
1:00:46
- Мръсни зверове!
- Ратклиф беше прав.
1:00:49
Перфектно е Уигинс.
Дори сам не бих могъл да го планирам по-добре.
1:00:52
Златото ще бъде мое.
1:00:55
Трябва да го спасим!
Той би направил същото за всеки от нас!
1:00:58
- Tомас е прав! Трябва да направим нещо!
- И ние ще направим.