:05:01
Може би прекарахме прекалено много
време, повръщайки от балконите.
:05:04
- Но се забавлявахме, нали?
- Да!
:05:11
Сега някои от нас си
тръгват и това е тъжно.
:05:14
Но това е края. Няма друг начин.
:05:16
Ще покажем на света някои
неща. Ще му покажем...
:05:37
- Ричард Хайден?
- Томи.
:05:40
Къде е баща ми? Мислех, че
ще ме посрещне на летището.
:05:42
Той беше на летището сутринта,
но ти не беше на самолета си.
:05:45
Каза, че има изненада за мен.
:05:47
Може би. Мисля, че
трябваше му да се обадиш.
:05:49
Обадих му се, по-рано,
когато... използвах телефона.
:05:52
- По-рано? Кога беше това,
"по-рано"? - По-... рано...
:05:56
Кога, кога... когато... аз...
.., му оставих съобщение.
:05:57
Съобщение? На кой номер звъня?
:05:59
- 249... 5... 678...
:06:05
Не те чувам. Губиш се.
И хванах ли... вътре?
:06:09
Какво, от къде се
обаждаш, радиостанция ли е?
:06:11
Не, беше от мобилен телефон.
:06:12
Знаеш ли какво? Недей. Не тук, не сега.
:06:15
Разбра ли, че най-накрая се дипломирах?
:06:18
Да. Беше крайно време
да го направиш. Добре.
:06:20
Повечето хора са в
колежа за по 7 години.
:06:22
Знам. Наричат ги доктори.
:06:25
Ти трябваше да станеш такъв.
:06:30
Напръска ли против буболечки?
:06:55
Хей, какво е станало
със завода за дрехи?
:06:57
Закриха го миналия месец.
:06:59
Ще имаш ли нещо против
да не ядеш в колата?