:49:01
И тогава, мис Уудхаус,
:49:04
наистина не повярвах на това.
Тя дойде и ме заговори! Каза--
:49:10
- Съжалявам, че вече не ви срещаме.
:49:13
- А аз казах--
Много сте любезна.
:49:18
Тогава видях, че той,
м-р Мартин,
:49:20
моят м-р Мартин,
се приближава към мен.
:49:24
- Добър ден, мис Смит.
- Добър ден, м-р Мартин.
:49:27
- Аз прочетох "The Romance
of the Forest". Беше много добър.
:49:31
- Накрая казах, че трябва да вървя.
Но тогава той ме последва.
:49:35
Не бях направила и три крачки
и той каза--
:49:37
- Мис Смит!
:49:41
По-добре минете
покрай конюшнята на м-р Коул.
:49:44
Близкият път е наводнен.
:49:48
- Благодаря ви.
:49:51
Мис Уудхаус, говорете, моля ви, накарайте
ме да се почувствам спокойна отново.
:49:55
' Предполагам това не е най-удачният
момент...
:49:58
да споменавам за годежа
на м-р Елтън.'
:50:00
- Било е неловко, поради факта,
че е било първият път...
:50:03
когато срещате м-р Мартин, след
като отхвърлихте предложението му.
- Не.
:50:06
- И трябва да отбележа, че той
се е държал много добре!
:50:11
Сега, най-милото нещо, което
може да сторите за себе си...
:50:14
е да спрете да мислите за м-р Елтън
и то е само за ваше добро.
:50:20
- Да. Ще го направя!
:50:24
И ще го направя вендага.
:50:27
- Вече го загърбих.
- Чудесно!
:50:30
Мисля да скицирам кутретата.
Ще се присъедините ли към мен?
:50:32
- О, да, моля!
:50:35
Беше изключително мило от негова
страна да ме предупреди за наводнението.
:50:39
- Да, скъпа. - Измокри си палтото,
излизайки навън да ме предупреди.
:50:42
Това е палтото, което мисис Мартин
му подари за рождения ден.
:50:47
Надявам се, че не се е простудил.