:17:01
Еми...
:17:08
Хей!
:17:09
- Май изпуснахте кораба.
- Предполагам, че да.
:17:16
Не се нуждая от помоща ти,
но дори и да беше така,
:17:19
бих ти се обадила само в краен случай.
:17:22
Това е рибата за класната стая.
Трябваше да са там в 8:30 сутринта.
:17:27
А сега ще прекарат деня с теб.
:17:29
Господи, ще закъснея.
Имам много натоварен ден.
:17:32
- Автобус!
- Но, мамо...
:17:34
- Това не е играчка, скъпа.
- Мамо, това не е твоя телефон. Мамо!
:17:39
Не бъди такава като пораснеш.
:17:45
Тя просто ми остави..."курабийките"...
и ми каза да ги пазя една седмица.
:17:52
Какво чувстваш към "курабийките"?
:17:55
Обичам "курабийките".
Но имам проблем с ...
:17:58
- "Сладкарката"?
- Точно така.
:18:02
"Сладкарката" си мисли, че всичко,
от което съм заинтересуван
:18:05
или способен да направя,
без да обиждам "курабийките",...
:18:10
...е...
:18:12
- "Глазурата"?
- Именно.
:18:16
Само защото "глазурата" ми е специалност,
това не означава, че не мога повече.
:18:21
Аз имам много "пластове".
И те не са само ванилия.
:18:25
Имам и шоколад.
Имам тъмнокафяв шоколад...
:18:28
Още съм гладна, тате.
:18:31
- Скъпа, нека свършим с Д-р Мартин.
- А курабийките?
:18:35
Само още малко. OK?
:18:41
Писнало ми е от ядосани, сърдити...
:18:46
"риби"...,
:18:48
които си мислят, че си им длъжник,
:18:52
но няма да те оставят и за
секунда да им помогнеш.
:18:55
- Има други "риби" в морето.
- Да,знам.
:18:58
Просто ми се ще да си намеря "риба", която не се
страхува от тъмнокафявия ми шоколадов пласт.