:29:03
Интересен ден беше.
Затворникът е тук.
:29:08
Не открихме негово досие.
Кой е той?
:29:11
Казва се Джон Мейсън, британец,
:29:15
затворен в Алкатраз през 62-ра
и избягал през 63-та.
:29:19
Мислех,
че няма избягали от Алкатраз.
:29:22
Не спорете, Пакстън.
:29:24
Той няма самоличност. Нито тук,
нито във Великобритания.
:29:28
Все едно не съществува.
Само едно искам:
:29:32
да узная маршрута му
за бягство през тунелите.
:29:36
Документите са готови.
:29:38
Ще му предложим
безусловно помилване.
:29:41
Без заплахи и насилие.
Добре го познавам.
:29:45
Защо тогава вие не го разпитате?
:29:47
Помни ме с лошо. Не искам
да развалим работата.
:29:51
Добре, аз ще се погрижа.
:30:00
Г-н Мейсън, аз съм
специален агент Ърнест Пакстън.
:30:05
Кое ти е специалното?
Ще ме тормозиш още 30 години?
:30:08
Не знам миналото ви. Тук съм,
защото възникна ситуация,
:30:13
в която може да ни помогнете.
:30:16
Лежах в затвора
повече от Нелсън Мандела.
:30:19
Да не ме правите президент?
:30:21
Не бих казал.
- Жалко.
:30:24
Чувствам се като Алкимед.
:30:27
Той бил затворен
от своя цар в древна Гърция.
:30:31
Сър Уолтър Ралей - същата съдба.
- Крал Джеймс I.
:30:35
Дори и мъдрец като теб
ще усети общото.
:30:40
- Александър Солженицин?
:30:43
Знам го. Хокеист
от отбора на "Ред Уингс".
:30:47
Същия.
- Да се разберем, дядка.
:30:50
Нито аз те харесвам, нито ти мен.
:30:53
Правя ти официално предложение.
Ще го чуеш ли или не?
:30:57
О, непременно, драги ми Пакстън.