:01:01
Не искам да ходя в Рим днес.
:01:05
Защо не останеш?
:01:08
Защото мразя Ню Йорк.
:01:10
Да, но ние живеем тук.
:01:13
Ние също живеем и в Рим.
:01:37
Ще искаш ли някога отново да
правиш любов с мен, Сара?
:01:41
Обичам те толкова много.
:01:45
Но ще искаш ли някога отново
да правиш любов с мен?
:01:49
Няма нищо по-страшно на света
:01:51
от това да знаеш къде точно
искаш да отидеш
:01:53
но да нямаш абсолютно никаква
представа как да стигнеш там...
:01:58
освен може би да знаеш
къде искаш да отидеш,
:02:01
да знаеш как да стигнеш до там,
:02:03
и накрая да загубиш представа
кой си, когато пристигнеш.
:02:08
Скасе, донеси ми обичайното,
става ли?
:02:11
Скасе, знаеш какво е обичайното.
Всеки ден от десет години го поръчвам, нали?
:02:14
Да, овесена каша.
:02:19
Не, без мляко.
:02:21
Скасе, от десет години си
поръчвам овесена каша.
:02:23
Поръчвал ли съм си някога мляко?
:02:25
Не? Правилно. Тогава защо бих започнал
да си купувам мляко от днес?
:02:31
Скасе, не съм се местил, ясно?
Не си спомняш къде живея?
:02:37
Скасе!
:02:41
Скасе, ти намери мястото.
Невероятно.
:02:44
Заповядай.
Искаш ли вестника?
:02:46
Не. Защо ще искам вестника?
:02:47
Искал ли съм някога вестник
от десет години?
:02:52
Да не би днес да е безплатен?
:02:53
Един долар?
Добре, ще ти дам долар.
:02:56
Добре.
:02:57
Не, чакай малко, Скаси, Скаси.
:02:59
Заповядай. Това е за теб.