:25:00
- Хърв, помня те. Как си?
- Какво правиш?
:25:04
О,
извинявай за това.
:25:06
Та чудех се дали може да излезем
някой път тази седмица.
:25:09
- Да поседим в някое кафене.
Да хапнем карамелчета.
- Звучи прекрасно.
:25:13
- Така ли?
- Да, разбира се. Ти къде си?
:25:15
Ами, всъщност,
това си е като да стреляш в тъмното, но
:25:18
няма начин
да учиш право, нали?
:25:26
- Седни.
- Благодаря.
:25:29
Беше ми приятно да си поговорим.
:25:34
Ти пък какво искаш?
:25:36
Аз съм Джералд Ламбо.
:25:39
Професорът, на който каза да си го начука.
:25:42
Е, какво по дяволите
искаш?
:25:46
Говорих със съдията,
и той се съгласи да те пусне
под мое наблюдение.
:25:49
- Сериозно?
- Да.
:25:57
- При две условия обаче.
- Какви са те?
:25:59
Първото е всяка седмица
да се срещаме.
:26:02
- За какво?
- За да докажем, че работиш,
:26:05
занимаваш се със сложна математика...
:26:10
комбинаторика,
:26:13
специален тип математика.
:26:17
Звучи направо страхотно.
:26:20
А второто условие е да
:26:23
ходиш на психиатър.
:26:29
Трябва да изготвя
доклади за тези две условия.
:26:32
Ако се провалиш в спазването на тези две
условия, влизаш обратно тука.
:26:37
Добре. Математиката е добре,
но няма да се срещам
с някакъв откачен психиатър.
:26:42
По-добре е отколкото да
прекараш времето в затвора, нали?