:22:04
Не е вярно.
:22:07
Не е ли странно тогава?
:22:11
Какво стана, мистър Ханаока?
:22:24
Помня всичко.
:22:28
Убих Томоко.
Тогава ми се струваше...
:22:33
...че това е естествения ход
на нещата.
:22:39
-Скарахте ли се?
-Не.
:22:42
Странно. Убихте жена си
без никаква причина?
:22:49
Да. Нямаше причина.
:22:55
Но я убих! Убих Томоко!
:23:04
Мистър Ханаока...
ревът няма да ви помогне.
:23:08
Ще продължа да ви задавам въпроси
докато не ми кажете всичко.
:23:13
Знам, че е трудно за вас...
:23:15
Достатъчно, Такабе.
:23:16
-Не.
-Достатъчно.
:23:19
Отведете го.
:23:23
Не лъже.
Спомня си всичко.
:23:27
Напълно си е вменяем.
:23:39
Ей! Спрете!
:23:41
Възможно ли е да насечеш някого така,
само защото дяволът в теб се е пробудил?
:23:55
Ами ако всички те имат някаква
прикрита травма от детството си?