:04:12
О Боже...Исусе!
:04:39
Знаеш ли, че всеки път, когато летя,
:04:42
...рискувам Зои?
:04:44
Помня това лято,
когато почти я загубихме.
:04:47
Беше на три годинки.
:04:49
Случи се една сутрин
във вилата, която бяхме наели.
:04:54
Спяхме и тримата на леглото.
:04:58
Беше най-чудното време
в нашия живот.
:05:03
Все още усещах,
че имахме бъдеще заедно.
:05:05
И тримата.
:05:11
Била ли си някога във вилата?
:05:14
Не, не мисля.
:05:18
Помня, че се събудих от
звука на дишането на Зои.
:05:24
Беше затруднено.
:05:25
Огледах се наоколо и забелязах,
:05:27
потеше се и беше мокра.
:05:33
Грабнах я и я занесох в кухнята.
:05:36
Наплисках лицето й с малко вода.
:05:38
- Какво стана?
- Не знам.
:05:40
Бях изцяло паникьосан.
:05:43
Предполагам, беше ухапана
от някакво насекомо.
:05:45
Но там нямаше лекар.
:05:47
Най-близката болница
беше на 40 мили.
:05:49
Тя продължаваше да се поти.
:05:55
Клара я взе в ръцете си,
опитвайки се да я накърми...
:05:59
...докато аз набирах
телефона на болницата.