:05:03
Все още усещах,
че имахме бъдеще заедно.
:05:05
И тримата.
:05:11
Била ли си някога във вилата?
:05:14
Не, не мисля.
:05:18
Помня, че се събудих от
звука на дишането на Зои.
:05:24
Беше затруднено.
:05:25
Огледах се наоколо и забелязах,
:05:27
потеше се и беше мокра.
:05:33
Грабнах я и я занесох в кухнята.
:05:36
Наплисках лицето й с малко вода.
:05:38
- Какво стана?
- Не знам.
:05:40
Бях изцяло паникьосан.
:05:43
Предполагам, беше ухапана
от някакво насекомо.
:05:45
Но там нямаше лекар.
:05:47
Най-близката болница
беше на 40 мили.
:05:49
Тя продължаваше да се поти.
:05:55
Клара я взе в ръцете си,
опитвайки се да я накърми...
:05:59
...докато аз набирах
телефона на болницата.
:06:01
Най-накрая се свързах с лекаря.
:06:05
Той подозирал, че
има гнездо там, че става дума,
:06:09
за едно вдовишко черно дете.
:06:12
Той каза, че трябва да бъда
при детето.
:06:15
Ако телцето на Зои е слабо,
тя би умряла...
:06:18
Той каза, да побързам
и да я заведа в болницата.
:06:19
Той каза:
:06:20
"Г-н Стивън, предоставен ви е шанс
да бъдете добър баща...
:06:23
...да отворите гърлото й.
:06:24
Но е много важно
да запазите спокойствие."
:06:27
Тогава попита
кой от нас
:06:29
е по-спокоен.
:06:31
Казах да, аз,
това беше достатъчно,защото...
:06:34
в този особен момент,
очите на Клара...
:06:37
...бяха изпълнени със страх.
А страхът е заразен.
:06:46
Бях лош актьор,
това беше всичко.
:06:51
А Зои...
:06:54
ни обичаше поравно,