:07:01
както сега
ни мрази поравно и двамата.
:07:09
И когато доктора каза
да я сложа...
:07:11
на колената си,
Клара вече караше към болницата.
:07:14
Той попита дали имам малък нож.
:07:18
Каза, че трябва да бъде чист.
:07:20
Нямаше време
да се чисти и стерилизира.
:07:24
Той ми обясни как
да направя спешна трахеотомия.
:07:31
Как да резна търлото й,
без да причиня кървене...
:07:34
...за да не умре.
:07:35
Той каза:
"Не трябва да има много кръв."
:07:37
Казах, че не мисля,
че бих го направил.
:07:39
Той каза: "Г-н Стивънс...
:07:43
ако гърлото и е затворено
и спре дишането й,
:07:45
трябва да то направите."
:07:47
"Имате минута и половина,
възможно и две..
:07:50
...и няма да има
необходимост да го правите."
:07:54
"Ваше задължение е
да я държите спокойна,
:08:01
да не позволявайте на
сърцето й да бие бързо,
:08:08
и да диша отровите наоколо."
:08:11
"Но първо трябва да дойдете тук."
:08:14
"Сега продължавайте",
каза и затвори.
:08:23
Това беше пътуване,
което не се забравя.
:08:29
Бях...раздвоен.
:08:33
Едната част от мен беше
бащата, който пееше
приспивна песен на детето си.
:08:39
Другата част...
хирург с нож,
:08:44
готов да пререже гърлото й.
:08:51
Изчаках за секунда...
:08:52
Зои да спре да диша,
за да направя разреза.
:08:58
Какво стана?!