:56:09
Как да не ги помня.
- Помниш и най-дребните неща, нали?
:56:15
Често говорехме по тях с татко.
- Да, така беше.
:56:21
Все питаше какво става,
притесняваше се дали сме добре.
:56:26
Но да ти кажа право...
:56:29
Ако беше
на наше място в момента...
:56:33
Щеше да стори същото.
- Да, може би си прав.
:56:39
И той винаги е искал
същото като нас.
:56:43
Да имаме достатъчно,
за да си живеем спокоино.
:56:47
Щеше да постъпи като нас.
:56:52
Но ти гарантирам, че ако беше
още жив, нямаше да го направи.
:57:02
Кое?
- Самоубийството.
:57:06
Нямаше да се случи.
- Какво?
:57:10
За кого говориш?
- Татко се самоуби, не знаеш ли?
:57:16
Какви ги говориш?
:57:19
Бил е пиян и се е заблудил...
- Нищо подобно.
:57:23
Той минаваше оттам всеки ден.
Не е възможно да се е объркал.
:57:29
Да не мислиш, че изведнъж
е забравил пътя и се е заблудил?
:57:35
Мили боже.
:57:40
Решил е, че парите от застраховката
ще решат проблемите ни.
:57:46
Чакай, чакай...
- Истина е, Ханк.
:57:51
Помисли и ще видиш.