1:28:02
Е, случва се.
1:28:05
Прекалено умен си,
за да блуждаеш тук
1:28:08
и да се правиш, че не виждаш
недостатъците в тази лайнярщина.
1:28:10
Ей, слушай.
Казах, че бях объркан.
1:28:12
Не съм казвал,
че не вярвам вече в това.
1:28:15
Добре. Точно затова
трябва да останеш отворен.
1:28:17
Точно сега гневът ти
те яде отвътре.
1:28:19
Гневът ти изключва мозъка,
даден ти от Господ.
1:28:22
Боже. Знаеш ли, човече?
Говорил си ми
1:28:25
за това, какво е ставало
с мен от гимназията насам.
1:28:26
Откъде по дяволите можеш да знаеш,
какво става вътре в мен?
1:28:29
Не, знам за себе си.
Знам за това място.
1:28:33
Знам за мястото,
в което си.
1:28:35
Какво знаеш за мястото,
в което съм?
1:28:38
Имаше времена,
1:28:40
в които обичах да обвинявам
всичко и всекиго,
1:28:43
за цялата болка и страдание
1:28:46
и за гадориите, които
ми се случваха,
1:28:48
които виждах да се случват
на моите хора.
1:28:51
Обвинявах всекиго.
1:28:52
Обвинявах белите, обвинявах обществото,
обвинявах Господ.
1:28:56
Не получавах отговори,
защото задавах грешните въпроси.
1:28:59
Ти трябва да зададеш
правилните въпроси.
1:29:02
Като например?
1:29:05
Нещо от това, което си направил,
подобрило ли е живота ти?
1:29:29
Трябва да ми помогнеш, човече.
1:29:33
Просто ми помогни.
1:29:37
Изкарай ме оттук, разбираш ли?
1:29:41
След 4 месеца имам прослушване.
1:29:46
Кажи им някоя добра дума за мен.
1:29:48
Вече го направих. Значи излизаш
оттук и после какво?
1:29:50
Не искам да преебавам
повече семейството си.
1:29:53
Ще избягам колкото се може по-надалеч.
1:29:56
Това не е достатъчно.
1:29:57
Ако искаш помощта ми,
измисли нещо по-добро.