:56:09
Влез. Моля, влезте!.
:56:12
Здравейте?
:56:14
- Здравей.
- Пач?
:56:17
- Добре дошла.
- Какво правиш?
:56:19
- Помислих, че учим.
- Учим молекулярна биология.
:56:23
Къде си в момента?
:56:26
Някъде.
:56:28
ИЗНЕНАДА!
:56:30
- Честит Рожден Ден!
- Честит Рожден Ден!
:56:32
Не мога да повярвам.
Къде е той?
:56:34
- Току що го видях наоколо.
- Къде е той, Трумън?
:56:37
Тук е. Ще трябва да го откриеш.
:56:39
- Пач?
- Ха-ха!
:56:45
"Не те обичам, като че ли си
солена роза или топаз...
:56:48
или като възду с ухание на карамфили
that fire shoots off.
:56:51
Обичам те така, както е
писано тъмнината се обича...
:56:54
в тайнствата между
сянка и душа".
:57:00
Ще го довършим по-късно.
:57:03
Какво по дяволите е това?
Хънтър.
:57:05
Хънтър, отговори ми, моля те!
:57:07
Спри да се смееш! Труман, виждам те!
:57:11
Кой по даволите си ти? Ти не си...
:57:14
Ох! О, не-е!
:57:16
Изкълчих си глезена!
Някой да доведе някого, моля ви!
:57:21
Някой... Ехо-о? Глезенът ми!
:57:25
Можеше да си спестиш това
и просто да ме поканиш да излезем.
:57:28
Някой да е казвал нещо
за покана?
:57:32
Аз дочух нещо
за теб.
:57:34
- Че съм бил в психиатрична клиника?
- Вярно ли е?
:57:37
Опитах се да се самоубия.
:57:39
Престоят ми в клиниката беше най-хубавото нещо,
което някога ми се е случвало.
:57:43
- Какво направиха лекарите, за да ти помогнат?
- Докторите не ми помогнаха.
:57:48
Пациентите го направиха.
:57:50
Те ми помогнаха да осъзная,
че помагайки на тях, аз мога
да забравя собствените си проблеми.
:57:54
И го направих.
Наистина помогнах на някои от тях.
:57:58
Беше невероятно
усещане, Карин.