:57:00
Ще го довършим по-късно.
:57:03
Какво по дяволите е това?
Хънтър.
:57:05
Хънтър, отговори ми, моля те!
:57:07
Спри да се смееш! Труман, виждам те!
:57:11
Кой по даволите си ти? Ти не си...
:57:14
Ох! О, не-е!
:57:16
Изкълчих си глезена!
Някой да доведе някого, моля ви!
:57:21
Някой... Ехо-о? Глезенът ми!
:57:25
Можеше да си спестиш това
и просто да ме поканиш да излезем.
:57:28
Някой да е казвал нещо
за покана?
:57:32
Аз дочух нещо
за теб.
:57:34
- Че съм бил в психиатрична клиника?
- Вярно ли е?
:57:37
Опитах се да се самоубия.
:57:39
Престоят ми в клиниката беше най-хубавото нещо,
което някога ми се е случвало.
:57:43
- Какво направиха лекарите, за да ти помогнат?
- Докторите не ми помогнаха.
:57:48
Пациентите го направиха.
:57:50
Те ми помогнаха да осъзная,
че помагайки на тях, аз мога
да забравя собствените си проблеми.
:57:54
И го направих.
Наистина помогнах на някои от тях.
:57:58
Беше невероятно
усещане, Карин.
:58:03
Имаше един пациент - Руди.
:58:06
Аз му помогнах,
сега може да пикае.
:58:09
Но за пръв път в живот ми,
аз забравих собствените си проблеми.
:58:13
Беше невероятно.
:58:17
Кое?
:58:21
Това,че ъ-ъ, някой,
който познаваш, би могъл да направи за мен...
:58:25
каквото ти направи
след моето отношение.
:58:29
Никой не е правил за мен нещо такова преди.
:58:38
Благодаря ти.
:58:41
Лека нощ.
:58:47
Не, не е Лека Нощ.
Велика Нощ е!
:58:51
Ти знаеш?