1:33:06
- Сега се обръщаш
и си тръгваш.
- Защо?
1:33:10
Ще бъде подробно описано
в писмото ти за освобождаване.
1:33:13
- Защо?
- Не ти е тук мястото.
1:33:15
Има стандарти
и закони.
1:33:17
Караш пациентите и всички останали
да се чувствуват неудобно.
1:33:20
- Вие се чувствувате неудобно.
- Е, можеш да го приемеш
и като личен въпрос.
1:33:24
Но истината е,
че не си направен за лекар.
1:33:27
- И е мое задължение...
- Задължение?
1:33:30
Вие имате замо едно... да бъдете
глупак. Колко трудно може да е това?
1:33:34
Само трябва да се подсигурите
главата ви да е празна
и да си стои на мястото.
1:33:38
- Напускаш неабавно.
- Искам да си видя досието.
1:33:40
То е поверително.
1:33:42
Само персонала...
1:33:49
Моля ви,
трябва да имате разрешение.
1:33:51
Не можете просто така да влизате
и да си вземате досието!
1:33:54
Оценките ти са, в общи линии, перфектни.
1:33:56
Та ти трябва да си
с почти най-високите оценки в курса.
1:34:00
Виж това.
"Прекомерно щастие".
1:34:03
- В действителност се казва,
че си прекомерно щастлив?
1:34:06
Какво трябва да значи това?
Това не е ли хубаво?
1:34:09
- Ще се боря с това.
- Какво можем да направим?
1:34:13
Декан Уолкът е твърдо решен
никога да не станеш лекар.
1:34:17
Дори декан Андерсън
се е подписал.
1:34:21
Не, прецакан съм.
1:34:23
Това ми харесва.
1:34:26
Имаш нужда от помоща ми.
1:34:28
Предпочитам да си мисля,
че те използвам.
1:34:32
- Имаш само една възможност.
1:34:33
- Ще трябва да се явиш
пред медицинската комисия.
- И как ще стане?
1:34:36
Ти твърдиш, че има предубеждения
и несправедливост.
1:34:39
- Молбата ще ги притесни.
Ще трябва да направят разследване.
- И после?
1:34:43
- Ще преразгледат оценките ти,
което е добре...
1:34:45
ти си почти
най-добрия в курса,...
1:34:47
но преди всичко
ще регледат поведението ти.
1:34:51
Имаш ли някаква представа
с какво може да те злепостави Уолкър?
1:34:55
От къде го намери?
1:34:57
Не питай.
1:34:59
Не могат да ме спрат
да завърша, заради
личен недостатък, нали?