:39:02
Дейвид, ще дойда с теб.
:39:05
Много мило от страна на
дъщеря ти, че ни помага.
:39:07
Да, тя е добро дете.
:39:09
Но не изглежда, че се радва да те види.
:39:12
Радва се. Дъщеря ми много прилича на мен.
:39:17
Ние крием чувствата си
:39:19
и не изпитваме нужда да
ги показваме на света.
:39:22
Разбираш ли?
:39:23
- Ние сме тактични хора.
- Щом казваш.
:39:27
Бихме искали да говорим с вас.
:39:31
- Синът ми не пострада.
- Радвам се.
:39:33
Това е за помощта ви.
Много сме благодарни.
:39:36
Задръжте ги. Те са ваши.
:39:42
Нека видя. Тук има около 5 000.
:39:47
Щеше да получиш 10 000,
ако го беше убил.
:39:51
Страхотен номер направи,
обърна 10 000 в 5 000!
:40:01
Пейджера ти.
:40:06
Спри, Дейвид.
:40:09
Разбира се!
:40:11
- Върви.
- Ще ми се обадиш ли?
:40:14
Ще се обадя!
:40:19
- Ще се обадиш, нали?
- Чао-чао!
:40:21
- Но...
- Ще се видим!
:40:28
- Безценно.
- Момиче, ти ме ласкаеш.
:40:32
Свърши ли? Гордееш ли се с начина,
по който се отнасяш с хората?
:40:36
Сега пък какво? Какво съм направил?
:40:38
- Забрави.
- Няма нищо.
:40:41
Не, има!
:40:43
- Той винаги има предимство!
- Кой? Аз?
:40:47
Миналата седмица,
:40:50
професорът по право ме попита какъв баща...
:40:54
какъв е баща ми.
:40:57
И знаеш ли какво?
:40:59
Мислих и премислях.