:50:00
Не, не си отивай.
:50:03
Трябва...
:50:05
- Единственият син е на врага ви
- Ужасно!
:50:08
Просто...ужасно!
:50:17
"Но, стой, каква е тая светлина,
която от прозореца изгрява?
:50:21
Той исток е,
:50:23
а Жулиета - слънце!
:50:26
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
:50:30
изпълнена със завист,
:50:33
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея."
:50:38
- O, Уил.
- Да, трудно е за изговаряне.
:50:41
"О, скъпа моя! Обич моя нежна!
:50:43
Да знаеш какво е тя за мен!
:50:46
Знам, звездите пред образа й
ще посърнат като свещици сутрин."
:50:52
А от тез очи
небето тъй ще...
:50:55
застрои в лъчи,
:50:58
че вред ще почне лудо цвъркане
на птички, помислили, че ден е.
:51:02
О, как подпира буза с ръчица!
:51:06
Да можех, станал нейна ръкавица,
:51:09
да я помилвам тъй!
:51:11
- О, да.
- "О, Ромео.
:51:14
Ромео.
:51:16
О, защо си ти Ромео?
:51:18
От род и име отречи се.
:51:22
Или ако не щеш,
любовна клетва дай ми
:51:25
и аз не ще съм вече Капулети.
:51:31
Да й отвърна ли или да слушам?
:51:34
"О, кой си ти,
под плаща на нощта
нахълтал в тайните ми?"
:51:37
Как, светиньо, със името си
да ти кажа кой съм?
:51:40
Намразих го,
защото ти го мразиш.
:51:45
Да бе на лист хартия,
бих го скъсал!
:51:48
"Кажи,
защо и как дошъл си тук?
:51:52
Висока е градинската стена.
:51:55
И ако нашите те сварят в двора,
:51:58
за тебе това място ще е смърт."