:03:02
... да ви се довери...
:03:03
По дяволите!
:03:05
Не си забавен.
:03:06
А и закъсняваш.
:03:08
Така, че се обличай
по-бързо.
:03:11
Спри. Не, спри. Бен! Бен!
:03:14
Това не е забавно!
:03:16
Трябва да се облечеш.
Много закъсняваме.
:03:19
Това не е игра!
:03:22
Хайде. Помогни ми.
Бен!
:03:25
Хайде, Бен!
Наистина, закъсняваме!
:03:27
Аз не искам, да
отида на училище.
:03:31
Мама!
:03:32
Мама!
:03:34
Здравей, бонбонче!
:03:37
Бен, добре си играеш.
:03:39
Но ние закъсняваме.
:03:42
Бонбонче, аз мислих, че ще
си с виолетовата риза.
:03:43
Тя забрави да я изпере.
:03:48
Каква прегръдка!
:03:53
Аз ще се оправя от тук, Изабел.
:03:57
Не се съмнявам Джаки.
:04:07
О, боже мой! Тя ви е
направила обед?
:04:16
Добре, хайде.
:04:31
Мамо, защо трябва да
слушаме тази класика?
:04:34
Защото аз го искам
и колата е моя...
:04:36
... когато имаш своя кола,
ти ще избираш музиката.
:04:40
Защо Изабел носи,
татковите боксерки?
:04:42
Тя няма ли си свои?
:04:45
А, аз видях куп
пране, в пералнята.
:04:49
- Може би нейните да ги е забравила там.
- Както и виолетовата ми риза.
:04:53
Никога няма да
разговарям с нея.
:04:54
Никога не казвай "никога".
Ето витамините ви.
:04:57
Тя е винаги обърква
живота ми.
:04:59
Не използвай "винаги".