:50:00
-Лека нощ, г-не.
-Лека нощ, Андрю.
:50:10
Дванадесет години по-късно
:50:23
Лойд! Ела тук!
:50:26
Какво съм ти казвала за
хвърлянето на пясък по хората?
Какво съм ти казвала?
:50:31
Извини се на Андрю.
:50:33
Няма да се извиня на това.
:50:35
-На него. -На това!
:50:39
Съжалявам.
:50:42
Той разбира, защо някои животни
изяждат малките си.
:50:47
Толкова съжалявам, Андрю.
:50:56
Всичко ли е наред? Изглеждаш
много замислен.
:51:01
Как може той да стане свободен?
:51:07
-Ти искаш да ни напуснеш?
-Не съвсем, Малка Мис.
:51:10
Той просто иска да бъде свободен.
:51:15
Но защо?
:51:16
Ти си съвсем свободен тук.
:51:18
И му се заповядва да прави
каквото и да било.
:51:21
Минали са години, откакто
някой ти е заповядвал нещо.
:51:25
Но вие все още можете да му
заповядате да изпълнява заповеди.
:51:29
Ние те питаме, това не е
заповед, а молба.
:51:37
Но това не ти е достатъчно, нали?
:51:42
Той изучи вашата история.
:51:46
Ужасни войни са избухвали и
милиони са загивали, само
заради една дума:
:51:52
Свобода.
:51:54
И това както изглежда, означавайки
твърде много за хората...
:51:59
...трябва да има смисъл.