1:37:00
Когато не искаш да чувстваш...
1:37:03
...смъртта ти се
вижда като мечта.
1:37:07
Но, когато я видиш...
1:37:10
...когато наистина я видиш...
1:37:13
...мечтите за нея
ти се виждат ужасно тъпи.
1:37:17
Може би, когато пораснеш...
1:37:21
...черупката ти се разчупва.
1:37:24
Може би търсим скрити тайни,
защото сами не си вярваме.
1:37:28
Въпреки, че Лиса ми липсваше,
животът бе по-лек без нея.
1:37:32
Трудно е да контролираш мисълта.
1:37:36
Знам само,
че отново започнах да чувствам.
1:37:39
Луда? Нормална?
1:37:40
Каквато и да бях, знаех че има
само един начин да се върна...
1:37:45
...и това е да ползвам мястото...
1:37:47
...за да говоря.
1:37:49
Започнах да се срещам с великата
д-р Уик по три пъти седмично...
1:37:53
...разказвах й всяка мисъл,
която минеше през главата ми.
1:38:00
Мислите ли, че имам
дарба на екстрасенс?
1:38:05
Може би.
1:38:18
Ще ме пуснете ли
за Деня на благодарността?
1:38:24
Вече от седмици съм добре.
1:38:28
Важното е да се контролираш.
1:38:30
Вече се контролирам,
не пия лекарства...
1:38:35
...нямам главоболие,
спя дълбоко.
1:38:46
Ще ми помогнеш ли?
1:38:48
Вече нямаш нужда от помощ.
1:38:50
Винаги си можела
да се върнеш сама в '' Канзас'' .
1:38:53
Така ли?
1:38:54
Защо не й каза по-рано?
1:38:56
Защото нямаше да ми повярва.
1:38:59
Трябваше да го научи сама.