:01:01
И така ти ме питаш, като Евреин:
:01:03
"Как можеш да разказваш
такъв виц в тези времена?
:01:09
По този начин оцеляхме...
:01:11
това беше едно от нещата,
което ни крепеше да продължим.
:01:14
Всичко останало,
немците го бяха взели.
:01:17
Те построиха високи стени с бодлива
тел за да ни затворят в гетото.
:01:22
Ние бяхме изолирани от останалия
свят години наред без новини.
:01:27
Така разчитахме на дребните неща:
:01:31
мрачния виц...
:01:33
слънчевия ден.
:01:35
изпълнен с надежда слух.
:01:38
Затова отивах
и седях до стената на гетото...
:01:41
...и гледах в дървото
където за пръв път целунах Хана.
:01:45
И от тази стена
всичко това започна.
:01:56
От една единствена
страница от вестник.