:51:02
Непрекъснато говорим за вас.
:51:05
Това си е съдба.
Трябва да обядваме заедно.
:51:09
Идеално.
Ние сме в х-л ''Паста и фаджоли''.
:51:12
А ние сме в ''Европа Реджина''.
:51:15
Ще ви се обадим.
:51:17
Непременно!
:51:21
Погледни!
:51:22
-Прекрасно е.
-Насам.
:51:24
-Благодаря.
-Маса до водата.
:51:26
Много мило!
:51:30
Господи!
:51:33
Явно ни е било писано!
:51:35
Съдба!
:51:37
Търсихме хотела ви,
но никъде не го открихме.
:51:41
-Доста е труден за откриване.
-Нали все пак се срещнахме.
:51:47
И нас с Джоани ни събра съдбата.
:51:51
Аз работех на 6-ия етаж,
а Еди, на 4-ия.
:51:54
-честна дума!
-Всеки ден в стола...
:51:57
-...на третия етаж--
-Виждах я да се реди за салата.
:51:59
И тя ми се усмихваше!
И то как.
:52:02
Ама усмвика, та усмивка.
:52:05
Веднъж бях в ''чарлис''...
:52:07
...и ми се стори,
че я видях на опашката.
:52:10
-Но не съм била аз.
-Не била Джоани!
:52:13
Какви са шансовете да срещнеш
жена, която прилича на Джоани...
:52:17
...но всъщност не е тя?
:52:20
Сигурно трилион към едно.
:52:22
Ако не и по-малки.
:52:24
Когато разбрах, че не е тя,
бях много разочарован.
:52:28
Тогава разбрах колко много
съм искал това да е Джоани.
:52:32
Но тогава още не се познавахте.
:52:35
Не, но аз не можех да забравя
колко много исках да е тя.
:52:39
И това беше решаващият момент.
:52:42
Върнах се при жена си
на масата в ''чарлис''...
:52:46
...и разбрах, че съм
по-близък с непознатата,...
:52:50
...която мислех че е Джоани,
отколкото с жена си.
:52:54
И двамата имахме
неуспешни бракове.
:52:56
Аз не исках да
си го призная, че може би...
:52:59
...не се харесвах достатъчно,
за да ме харесва и някой друг.