:04:01
Добре. Как да живея?
:04:03
- Просто не заминавай.
:04:07
Взела съм ти от киселото мляко което обичаш.
И татко, каквото и да правиш--
:04:11
- Недей да переш.
:04:14
Просто хвърли прането в коша
аз ще го изпирам когато се връщам в Неделя.
:04:16
О, това е интересно.
:04:18
Казват, че дръжките в Метрото
някой ден ще доведат
до избухването на епидемия.
:04:22
Татко, виж.
:04:27
Ти казваше, че мога
да бъда каквато пожелая.
:04:29
Никога не съм казвал композитор
в New York City.
Това е разликата.
:04:32
Ти каза каквото и да е,
и аз ти повярвах, така че--
:04:36
аз не бих напуснала този дом
без твоето съгласие.
:04:39
- Това е Глория. Какво ще правим?
:04:47
Виолета, видях колко
трудно беше за твоята майка
когато тя не го направи.
:04:51
Но ако тя беше тука,
щеше да ме накара да замълча,
:04:54
да ти пожелая късмет,
и да те прегърна.
:04:57
Аз няма да те прегърна,
няма да ти пожелая късмет, но...
:05:01
ще замълча, ще седна тук
с чаша кафе и ще се престоря на луд.
:05:05
Става ли така?
:05:14
Това ли е края.
:05:16
- Скъпа, наистина ли го желаеш?
- Да, Желая го.
:05:19
Желая го. Чакай.
:05:22
Добре,
това е всичко.
:05:24
- Да го наместим.
- Късмет.
:05:30
Е, казах го.
:05:41
- Обичам те.
- Вземи си спрея и дори ако не си сигурна,
:05:44
използвай го.
:05:49
Знай, че не си сам
г-н Стефанов.
:05:52
Хей, понякога трябва да обядваме заедно.
:05:55
Заключвам.